Кембъла.

___
..дъхава, руса сира, от къдраво грозде, просмуква се лениво и зазвучава като приятно ритмично сече и навива, и омотава, без да огъва. ужасно тъжна петниста хиена, боледува заедно с малките си и се влюбва сутрин, само сутрин. разярява се през юни, захищнява за скок, но не отмества нищо с него. очи: отскачат и сетне осъзнават некръглостта си чак до. и даже преди към. слуз по езика, прости.. така.

доведи ме до малко по-нататък, после и сам ще се изведа по опашната си кост. анатомически театър без кокили. дефлация на тъканта без снаряжение с време, с отказано право на разложение. the soles of their souls are on sale (mind you!), а още чуваш съпротивлението под тънката ципа, протяжността на семката; помниш [преди да си съзнал], че ще пиеш прекрасна леш, а след това несмело го и узнаваш през чувствително смътната пара на конденза.. кожата ти също: пие светлина, тръгнала отдавна, възможно е протоните в теб да са от праха на вече изстинала звезда, светлината от която сега те захранва, защото сега е пристигнала. (кога всъщност се случва исторически, кога се изпълнява? преди да 'умре' или сега, когато захранва плътта ти? и кога се случва виновността на оня тип, който възпламенил урината си и открил барута /не помня, за да забравям, но можеше поне да знам/: след края на всички войни, никога или още с първия покосен?) притихва в теб [светлината] и си щастлив, понеже това е свободата, либертинецо, да не помниш. издължаване без заплитания на тънките краища или, въобще, някакъв перфектив, но изкиснат от сол/пот. килът е гневен в спокойна вадичка пот и океанско търпение отлага солен прах в трюма, смълчаващ се прах. харесвам петната по врата ти. цветове от джинджифил, отъркаляно в топъл китайски лак котенце. харесваш как утайката от счукано кафе се втрива в кожата ми, безконтактната афродизия на издраскването справедливо те изправя, тъкмо преди отпечатъка. да, амнистократорите получиха прошка. носът ти, върху който триумфирам отново и отново, и отново. плезири, плезиозаври и други плеонастични мехури, покриващи обгореното място. и !
кукли.., потрисащо. топчици, малки съсухрени олигоспермични валове. изсекват се, инак не могат да се успят. прозяват се дигите и изтръскват всичките ти риби. това ли пишеше по дъното?

печени ябълки, отче.

лице в pentimento, палимпсестна тъга? има ли значение.

симеоновият сборник, за камъните, стр.5-6.

majesty, ужасно прекрасен сте за ужасно прекрасната. мога само да добавя следното:

Abyssus abyssum invocat in voce cataractarum tuarum; omnes gurgites tui et fluctus tui super me transierunt.

или, в моите си идиосинкразии, обез- или, най-паче, разезичено-предезикови, Райна си е за отбелязване/обичане най-малко поради следните необорими положения:

тя е изначално претеритна. недосегаема, като така.

тя е удобно синдикирана мултитаскинг машинка, която не можеш да не си позволиш.

тя е плацебо за всички иатрогенно увредени и мейнстрийм лекарство за всеки здрав.

тя е приказка.

(да се наредя на опашката и аз да кажа колко си я. ))

emo krappenshite.


едно от наистина най-еротическите видения за помлялата толкова любими извънредници miss h.

е ето този AIC текст::

Down in a Hole
Bury me softly in this womb
I give this part of me for you
Sand rains down and here I sit
Holding rare flowers in her tomb...in bloom

Down in a hole and I don't know if I can be saved
See my heart I decorate it like a grave
You don't understand who they
Thought I was supposed to be
Look at me now a man
Who won't let himself be

Down in a hole, feelin so small
Down in a hole, losin my soul
I'd like to fly,
But my wings have been so denied

Down in a hole and they've put all
The stones in their place
I've eaten the sun so my tongue
Has been burned of the taste
I have been guilty of kicking myself in the teeth
I will speak no more
Of my feelings beneath

Down in a hole, feelin so small
Down in a hole, losin my soul
I'd like to fly but my
Wings have been so denied

Bury me softly in this womb
Oh I want to be inside of you
I give this part of me for you
Oh I want to be inside of you
Sand rains down and here I sit
Holding rare flowers (oh I want to be inside of you)
In a tomb...in bloom
Oh I want to be inside...

Down in a hole, feelin so small
Down in a hole, losin my soul
Down in a hole, feelin so small
Down in a hole, outta control
I'd like to fly but my
Wings have been so denied



----
извършвам този помен на Layne днес, з-то и тогава установиха смъртта му с 15 дни закъснение. съзнавам, че e най-малкото wanky да го правя така, но __. помагат ми също и
нетърпимата естественост на голите охлюви
would you?
cleanly delivered
and taken easier in a nutshell
if u r to unrot your apple
както и rooster, no excuses, them bones, bleed the freak, heaven beside you, .. боже, любим иронически прищъп е, че с толкова синилка, нещо старо, нещо ново и нещо назаем си е цяла сватба. но все пак, sustenance is stolen. светла ти памет, Layne.

fawk, съвсем не се харесвам лигавеща се, но (квалификациите са скоро, понеже :JJ)
всъщност капризнича около откритието какво означава балканизация. след плутонизация/плутонизирам това е вторият термин, който си шортлиствам от години насам като речников омнибус на една безпомощност, тази на 'дървения' ерзац език, едновременно протетичен и изпъстрен с елипси, с (и в) който, без да се солидаризирам, явно и аз конюнктурнича. /] уф.

прозорци, emo, синилка

индигото на Деметриъс /*Воев

Черни прозорци,
отворени от нея,
за да вляза
при тръпнещите й пръсти.

Аз дойдох през заснежени гори
в търсещите й ръце. (...)

Прозрачен съм
на твоята светлина.
Тя свети оттук
- през кожата ми.

Приеми ме, синьо момиче,
да изпълня стаята ти.
Изтупай снега от крилете ми.
Не ме боли.

Идвах към теб
през сезоните,
за да танцуваме
в твоята моя луна. (...)

тлеещото синьо на разложението в моргата
in space the stars are no nearer,
they just glitter like a morgue

и о, поврага, чистото ноуменално синьо на благовидната морда на Bri W. aka Marilyn Manson norm life baby, we're quitters and we're sober

очите ми никога повече сини, или мастилото на правдив до отчаяние орнамент върху игла, вдяваща се сама в конеца на най-желания клуп. урфеномен на продължила повече от четвърт век мизерстваща тропоска върху безпомощно отвъргнати, бидейки ничии, тропи, и всуе изломотени тропари за "смисъл". разбира се, моята; аз съм този mizar (поне на 'македонски' e ok-word ))

до металния и кално-син carnage на
I have guided my bones
Through some voltage
And I love them still


и винагивинаги зад ултрамаринената отмала на онова правиш очите ми сини, мила, дочуто от гарвана, разкаяно красив и внезапен.., който влита и бавно изплува от маранята. и самата мараня, лилаво отневолен от рамката на друг един прозорец конденз.


или всяко друго синьо. навсякъде.


----/--

../.
един прелъстителен серафим, панджендър версия 7.0 на йезавел, справедливо ме описа като редундантна. и несправедливо ми приписа родственост ((, got ticks & leeches от което. ще се санирам с новите стари тредове в iscid и със стан!, от озъртане за когото ми се отвориха джобове в дъната /очните. но пак ще ходя по ръба на сянката, премятайки по недъгавия си език стружки от примерно този тъмен кавър на bronski bt. ..

..някой да стисне камъка от розета, за да изтече цялото пещерно мляко на неръкотворната история от него.
усмихват се в ъгъла всичките кукли, които
никога не съм имала. само едно негърче с тъжни
очи, помня го; по-късно не пожелах да го родя на.
щастливи са в лудостта си, защото главите им прорастват
моята коса, докато собствената ми се сдобива с раста с електрически оттенъци. и нежният подпалвач вписва кръгчета с лулата си в квадратите ми:: и обкрачвам с вените си
морфина на мрака; боже мой!,
delicious soma

oud & violin
:: тишината образува берберини по пръстите (ми), окоренени послушно като наргиле в пожълтели длани.

(ми):(нямаменямаменямамеее - не гриза пръчица канела, не съм залепнала о перваза с лице навътре, не мечтая за cittaslow & all и не в моята глава е горан, нито в краката ми мъркат изродените малки на тази slow cheetah
и не аз
имам време, колкото да не заспя от отегчение, не е моя тази сянка, всъщност три, и не съм която се нанизва в обръча на слънчевите петна отново и отново, ka khulu, докато извие свят на утробата, която съвсем не е моята. бройте без мен, дайте следващите. не съвсем kost u grlo, повече mrtva priroda на čorba съм и знам, ще се въдворя без елмаз този път [пукнатината е доволно дълга..)

всяко твое кихване ме разсмива, обичам те толкова болен.


трябват ли ми наистина всички тези фигури? ледът им,
тънък и зърнест, като гората на the cure, арменски лаваш или двумерна вдаденост;
ще нахранят ли белезите ти по мен, ще дими ли
тъкмо казвах, че 2 е ок, понеже има сеч - има и гора, а 3 е твърде
да начупя, помогни ми, цялото това изправено време /станал си сприхав и очите ти са пълни с камъни, исидоре.. прибра ли си вече очите, всичките?/ да, деля те
с тишината в теб, дебнем се; понякога се любим, докато
ти самият спиш. очите й нямат орбити
--тези птици са изкълвали и камъчетата, как ще се върнем по следите, скъпи ханс? (маргарита/грета) --моя гретхен, никога не си знаела кога си пристигнала (ханс/хензел)
накълцала мамилите си, гордо изкълвава всички разпиляни зърна. и когато иглокожите допълзят обратно в дупките си, френумът /ти/ ще се скъса, исидоре.
но ти си добър, добър воин; и тук е възелът.

напоследък приобретих някои нови хора в блогрола си; щастлива съм да са там, дано не ги простудя само /проветриво е при мен. но ето кого - съвсем не новодомец )) чета ab novo.
не, няма да го хиперлинквам още веднъж, ще метастазира /и бенката;)

джованна..! изящна като пневма и почтена към езика като струя олово преди алхимията или пеещите сфери на кеплер. напомня ми троглодитите, с които преди време споходи моя geschwatz

[\боровинки? с листа, sweet raisin girl.

костилка от личи, пуснала коренче непреднамереност
в гърлото на гарафата. и вино от стафиди, >\ това грозде
безпаметство, което декантира индиговата нощ от пяната,
прерязва гърлата на онези славеи в кошмара
/които звучат прелестно на езика на авалон/ точно през песните::

дъвча я вече час и по небцето ми се стича стипца; чувам я
белезникава, но се сгъстява петмезено тъмна. чувам също и
"ти си птицата в утринта ми". пробуждам първо краката си
и ги отвързвам, а пътят от ружи все навътре върви,
разлиства въпросите, чворовете и безпричинната си тъга.
помня, че веднъж се събудих в далака, където пак оня език укрива меланхолиите и глоситите си;
тогава се видях увита в съдран слоган "violence. the lost archipelago. декомпозиция, декапитация, краста"; само това разчитах, подгизнал бе целият, въпреки сушата. и когато
снех отпечатъците си, останах съвсем гола под тях, сляпа
като бебе. и не чувам вече
"яж орехи, за да станеш красива, дете."

извади тази костилка от личи от
гърлото ми и посади
друго там,
се чувам да казвам.

)/

dead lovers' sarabande




..успиващата с
пръсти от кал и застиналата по бедрата
простосмъртна друга [кал), която оставяше след себе си
по коленете му; /той: 'нищо излишното', неустоимата седнала
статуя пред галерията, върху която тя вечер нанизваше девствената си плът; тя:: нарицаемо за 'успение на всички свидетелства', усвоена като 'убийствено красивото'/

'така дълго рвах'>

и да, единосъщо е
отпускането на устните в доволство
и когато смъртта пониква в
тях: неразличимо еднакво

..и калта, прокървила от небе, което перфорират
крясъците на птици при рвението си в ниското:
като натъртеност в ствола и верига, изгубила
ригидността си; перфидно рококо. pillar с око,
усвояващ ребрата на cater/\pillar. чалма, изплетена
от съсъхнали стебла на
все още живи рози, натъпкани в пещерата й,
безчувствено
разтворена.

'..а със залеза я обладавах край скалите'

wooooooow.

не знам с какво си го заслужих този ден и всичката му евристика, но -- колажът е следният:

след дълго моржуване, горещата пара на джимо образува слънца по лицето като от пръсване поради лоша адхезия на материала


http://www.kultura.bg/article.php?id=13808

за 'заоблените' ръбове на пропастта; настояването/утешението, че форматите, с които изкуството днес реферира, направлява, задоволява, са все още повече забавни, отколкото оскърбителни. за корпоративния инстинкт и очистващото в пънка, разбиран като напукване на неми устни, за да очудесят крясък по инстинктивен почин; за безалтернативността на пачуърка, холограмите и статуите на езика. наистина, крайно време беше да си купя по-голяма квота за вредни емисии, защото всякак искам да издишам все повече зловоние - то поне е искрено, и да си плащам за това. само още малко макабризъм да ще да ме споходи. и понеже разговорът споменава ед бърнайс, да допълня деси (бошнакова>, усмихвам се само като си представя неразумно красивата ти къдравина и всички други хогартови символи по тебе:) с редундантната си памет и непускан от кватернера full disk scan, с каквото се сещам:
за да си продава маститият му клиент камионите, бърнайс лобира за построяването на магистрален тип пътища. закуската за шампиони бекон с яйца дължиш на него, myomy ) пак същият повишава продажбите на пиана, като възпитава снобия у "професионални домакини". убеждава цялото юес съсайъти в някакси-обективно-непреодолимата-потребност от участие във войната. мдам, зиги фройд във вените му е съвсем всерьез. еднакво талантлив в това да накара целия окцидентум да пропуши тютюн и пие уиски, и сетне по правителствена програма да бори тъкмо това, филтрирайки заедно със сборна формация от тийнейджъри в политическото изкуство и велики магистри в политиката на изкуството цялата холивуд и рекламна прокис, например; и само например, защото паметта ми е по-невярна от краката ми.

после.. северният пише все по-умопомрачително (добре), или моят ум просветва на тъмно, не знам. но точно така исках да пише, особено кантовете. и не мога да не го чета. не, не. монументален. интрузивен. свлачищен, сривен. да не споменаваме и - пълен с подаръци.. непоносимо щедър..

http://lachistein.com/
на практика, с тоя пич почна денят ми. не личният, просто "денят ми", не "денят си", без оглед на всякаква възвратна семантика или музикантска нотация. интересна боза, приятно вкисната. много приятно, редуваща се с кипване в гласа и някаква неоготик серенадност. неустоим, в целом, само леко неудоволствено примижавам пред, примерно, ето това издевателско заиграване, въпреки очевидно старателно преплакнатия добродушен хумор в него. ще го чакам да отболее този му старлетски (да се чете 'пан'-gender) ентусиазъм само, защото ми идва в повече. искам

т р о г а т е л н о изкуство. никакъв вагнер. патосът на знам, че си отивам, тъй че можеш да ми вярваш. не е за вярване само, че имаш право и да не ми. ето толкова трогателно. и оголена жица. разбира се, с дисторшън, от който струи цветна звукова вълна.
искам да си намеря отново махарадж, онази румънска банда маргинали; много. но --
а, и наистина съм обсебена. което трябва да ме осебесява и така да се събуждам все по-правилна, при мен нали такава е индукцията.

[.перкутанно: salif keita)]

новата реколта е прокисната в корена, казва и намества ушите си обратно. честността е конфекция. ..резците им пъргави;
излиняли графити върху присмехулните
зидарии на времето, доверчиво и меко надвесване,
а пепелта им
вяло се стича, фина черна инфузия. толкова много безпричинност, ненасилена красота, произвол, драстична облост в системата грездеи - гвоздеи - гроздове тумор в гърлата на дроздове, а гръкляните пеят ли, пеят; шумят. залей ме, черен дъжд.

"come populate my night again", съшито с червата ми върху гърбовете,
отдалечаващи се различно бързо. плантации пот и все пак пия кафето си счукано, заклеймявайки страстта като робство. метаморфен сад, облегнат на тихото скимтене от немощни саби, изхабени зъби и саблезъбото колело на древното блато в покрайнините. и тогава разкъсва инфибулацията си и пискливо произнася името. произнася: "името."

..автоспам (аман от antifishing tools и любов;) :: anna-varney е удивително нелеполепие, фигура на самозаченатия траур, пристъпващ към същия онзи връхлитащ през ноември vile ocean of violaceous violas violating silence (с изметната от влагата глосолалия). да, cantodea е enchanter с оголен до chant нерв. вдишвам кратко и опипвам стените на барокамерата: познати са! навярно същото покорство пред a.v. са усетили peace love & pitbulls или дори онази любима торба кокали marilyn manson ..ш...бан буквояд, но като казах покорство.. (катржина, която е в статус "не съм аз, това е крак, в смисъл, crack:)", да си понесе вината и водките заради този ми безизкусен, че и безвкусен, stream of consciousness, но) се сещам за шинджи, японеца, който изучаваше старобългарски с херменевтическа страст, от когото помня, че древното 'ca/or[s]' в "покорявам" е значело 'гняв' или 'война'.. боже, шинджи имаше страаашно красив приятел таджик:) нататък: прекрасната rahenna е с тинитус. нищо, аз пък ще си я чакам търпеливо да си изпие сребърната вода;) ..виолетовият генерал се погрижи абсолютно безапелационно, незаменимият той, за обеднялата ми глава, като смислено (неизвестно колко трайно) прекъсна хибернацията ми с баклавата на алексо петров, а и с четирите "дописвания" на FoaBP на porcupine tree.. димитри: макар днес да не ми е достатъчен, направо олеква, админите на segabg.com да не спират да се съгряват с бяла рада и червен петко (кембъл, уджасно липсваш, дзвер), защото ако архивът на джимовите писма всяка сряда в 'наблюдател' изчезне, потлачът ми съвсем ще опостнее.. и въобще не искам да мисля как ще преживея след бате джимо, дано няма след. и, о, безмозъчна логорея, млъквам. )

k.i.a.*

задлъжнялостта
на вените е
изпълване и аз казвам че
не си готов да го осребриш сега вулгарно стои
черният тюл върху умората на бялата ми кожа и вулгарно свличам
сякаш нея от него наместо обратното и вулгарно ти се
усмихвам не виждаш ли
вездесъщото
бомбе на иронията не забавлява никого сред капчуците
и всичките ми обещания тази вечер са
вертикални:
корен от ветивер принудата на тръстика надвиснала над тъмен бряг давещи се думи сладка прах по албуми с опитомени пеперуди кактусовите устни на суданката с глезен на антилопа сините очи на врана стоновете на пръсти пирографиращи се старателно и наргиле в което да извикаш тайната си
в случай че са били така добри да ти я спомнят:
толкова вертикални
бъди мил
и чуй ::

hades pluton
the goat
and bringer of sadness




*killed in action

аз;) след
достатъчната
и причината

салове и салюти




друга криотерапия за 'петната по съдраните ни кожи' и още, още утешения, my love, понеже


след като наскоро пост мортем опровергаха големия Тур Хейердал,
днес си отиде и Хилъри, олекнал с няколко хиляди неврона и по-богат с виденията си при пристъпите на хипоксия, калдъръмените бразди на Пътя си и новия вавилон на вертикалното време, с охлузванията и оклузиите му